В
ТЪРСЕНЕ
Отново пласт след пласт събличам
от изявената реалност –
все полуистини и фалш, миражи, маски...
от блянове, надежди и мечти, фантазии.
Воали свалям...
Къде е Истината, Господи, от теб посятата?
...Събличам пласт след пласт
обвивки от душата си,
освобождавам се от всичко преживяно,
и сънувано...
От сънища и сън наяве...
EНЬОВДЕНСКИ НАПЕВИ
Тревите и цветята в този ден особено
ухаят
и някак си особено трептят, зоват...
И птиците, пчелите в този ден особено припяват,
особени, магически простаранства се редят...
Пристъпвам нежно, леко по земята
и галя я със мисъл, чувство и нозе...
Лицето и душата ми усмихват се, запяват –
любов, благословение от мен се лей...
Докосваме се с тази хубост земна и
небесна,
обменяме нектари, аромати, светлина,
и мир, и музика, възторг, поезия...
И ражда се особена, нетленна красота...
Благословен съюз мистичен на
природните царства!
РАЖДАНЕ В БУРЯТА
Светкавици – искри енергия
в природата, в живота ми, в душата ми...
при напрежение, противоречие, противопоставяне...
Със странна скорост времето тече –
подобно миг или безвремие го преживяваме...
Енергията движи се тъй яростно, стремително,
тъй целево, неудържимо...
че блясва ярка светлина, последва гръм и тътен...
Всичко резонира..
Полярностите са съединени,
напрежението е реализирано,
картината е цялостна.
Уви! – средата е смутена, нещо е ранено, има страдащи...
Мирът дошъл е заедно със болката, със травмите...
И тъй разцъфва цветето на святото сияние –
Дъгата –
мост между човек и Бог, между Небето и Земята.
А в душата
се ражда центърът на Целостта, на необята...
|
ЩЕ
БЪДА В БЯЛО
Ще бъда в бяло, с вейка от маслина,
подобно ангел в бяло облекло.
Ще бъда пееща, усмихната, красива -
в простор от благост, мир, любов.
Ще нося Светлина, Надежда, Радост
на вси отворени към мен души.
Ще бъдем във хармония, единство, цялост -
ще леем Благодат на вси страни. |
