Съзнателно хранене част 1 - Д-р Гейбриел Казънс
Новата парадигма на хранене
Неуловимите послания, свързани с храната, които ни изпраща Природата
НА ЧИТАТЕЛЯ ВЕЧЕ МУ Е ЯСНО, че храната е нещо много повече от въглехидрати, протеини и мазнини. Спектърът на нейната хранителност варира от недиференцираната енергия до различните нива диференцирана енергия, като тези енергии играят значителна роля при балансирането, изграждането, лекуването, активирането и пречистването на жлезите, органите, нервната система, тъканите и по-фините елементи на тялото като доша енергиите и фините енергийни центрове. Всяка храна има свой вкус, качество, форма и цвят, които са част от подсказващите ключове на майката природа и усилията й да общува с нас. Всяка храна има своята "индивидуалност", която се отразява върху нашата психофизиологична и духовна природа. Така например златно оцветените манго и папая имат формата и цветовото сияние, отговарящи на епифизата и хипофизата. Аз разработих системата на диетата на дъгата, обяснена подробно в "Духовно хранене и диетата на дъгата", съпоставяйки цветовете на храните с фините енергийни центрове, органите, жлезите и нервната система. Китайската система класифицира Ин и Ян въздействието на храните в съответствие с техния цвят. Колкото по-червена е дадена храна, толкова повече е съдържанието на ян; колкото повече цветът се доближава до виолетовия край на дъгата, толкова по-голямо е съдържанието на ин. Аюрведичната и китайската системи, вкусовете и качествата на храните представляват важни указания за енергийното им въздействие.
Шестте вкуса
СЪЩЕСТВУВАТ ШЕСТ ВКУСА И КАЧЕСТВА НА ХРАНАТА, с чиято помощ можем да се ориентираме
как дадена храна ще ни се отрази и ще си взаимодейства с нашите доши. Всеки
от вкусовете е начинът, по който природата ни сигнализира как съответната храна
ще въздейства енергийно върху тялото и ума. Шестте вкуса са: сладък, кисел,
солен, горчив, пикантен и стипчив.
Сладкият вкус се проявява с различна степен на сладост в сладките плодове, захарта, прясното мляко, ориза и зърнените храни. Сладостта увеличава кафа и намалява пита и вата. Сладкият вкус има следните качества: охлаждащи, тежки и мазни. Сладостта облекчава чувството на глад и жажда и подхранва тялото. Тъй като увеличава кафа, тя увеличава и телесната маса. Сладкият вкус е любимият и многократно по-преобладаващ от останалите вкусове в Америка и така се създава кафа дисбаланс, допринасящ за затлъстяването на милиони хора. Консумацията на сладки неща доставя удоволствие и създава чувство за пълнота на умствено ниво. Хората, които смятат, че нещо в живота им липсва, често се пристрастяват към сладките храни, защото те им дават краткотрайно илюзорно усещане за ментално и физическо насищане. Те оказват охлаждащо въздействие върху гнева на пита и временно успокояват страховете на вата. Прекаляването с тях може да допринесе за появата на състояния като самодоволство и алчност, особено при хората кафа, които и без това имат склонност към тези качества.
Киселият вкус (лимон и кисело мляко) изважда от равновесие кафа и пита. Киселите качества са тежко, сгряващо и мазно и следователно са балансиращи за вата. Храните с кисел вкус обикновено подобряват храносмилането и апетита. "Киселото грозде" е термин, който се свързва с чувството, че сме лишени от нещо или горчивината, че ни липсва нещо в живота. Прекаляването с кисели храни може да доведе до ревност или завист за нещата, които ни липсват. Киселата склонност да се завижда и притежава поражда дисбаланс в хората пита. Киселият вкус не само засилва тези тенденции; нещо повече, тези тенденции предизвикват гняв. Склонността на кафа към алчност също може да се подсили от киселите храни. Киселото балансира вата, като поражда ментална горещина.
Соленият вкус е тежък и загряващ. С помощта на тези качества се балансира вата, но кафа и пита излизат от равновесие. Солта засилва храносмилателния огън и спомага за пречистването на тялото от отпадъчните продукти. Тя увеличава апетита ни за живот и отдаване на чувствени удоволствия. Когато се консумира прекалено, може да допринесе за дебалансиране на менталното състояние на кафа, като подсилва нейното самодоволство и склонност да се отдава на чувствени изживявания. Горещината на пита също се влошава от солта, особено ако запалените от солените храни желания не бъдат изразени. Умът вата, който понякога е прекалено незаземен, за да се отдава на земни усещания, се балансира от солта, така че да започне да осъзнава физическото ниво на съществуване.
Пикантните храни (люти храни като джинджифил и лют червен пипер) са загряващи, леки и сухи. Загряващите и изсушаващи качества на пикантните храни спомагат за балансирането на кафа, но влошават пита и вата. Пикантните храни като лютият червен пипер намаляват слузта и стимулират храносмилателния огън в кафа доша. Гневливостта и раздразнителността на пита се подсилват от пикантните храни, защото огънят изважда наяве насочената навън енергия и желание за външно стимулиране. Тези качества на пикантните храни помагат на кафа да излезе от състоянието си на самодоволство и инерция.
Храните с горчив вкус (спанак и други листни зеленчуци) са охлаждащи, леки и сухи. Храните с горчив вкус балансират кафа и пита, но могат да влошат вата. Тези храни изсушават и пречистват секретите и увеличават апетита, което е прекрасно за хората кафа. Но същевременно често подсилват чувството на неудовлетвореност, критицизма и мъката. Лекото неудовлетворение може да се превърне в стимул за промяна и следователно е благотворно за балансиране самодоволството на кафа. Същите тези горчиви качества изваждат наяве несигурността и страховете във вата, защото увеличават склонността за промяна и сухата тъга на извънмерното недоволство.
Стипчивите храни предизвикват сгърчване на устата. Примери за такива храни са бамята и куркумата. Те са охлаждащи, леки и сухи. Поради това обикновено влошават вата и балансират пита и кафа. Тези храни пречистват и намаляват секрециите и изсушават тялото, което е превъзходно за кафа. Тяхната изсушаваща и свиваща енергия предизвиква интровертни тенденции. Ако е прекалено, това затваряне в себе си поражда ментална контракция и в резултат наяве излизат страх и неспокойство. По този начин е възможно да се извади от равновесие умът на хората пита. Същата свиваща енергия помага да се балансират екстровертните енергии на пита.
По принцип горчивият, пикантният и стипчивият вкусове дисбалансират вата и намаляват кафа. С тези вкусове е свързано качеството "лекота", което помага на кафа да се освободи от тенденцията си за самодоволно привързване към тялото и желанията на материалния свят. Сладкият, киселият и соленият вкус усилват привързаността към тялото и земните желания. Поради това сладкият, киселият и соленият вкус намаляват вата, защото хората от тази доша имат нужда да увеличат тези привързаности заради липсата си на заземеност. Може би хранителната индустрия знае това, след като поставя такъв акцент върху сладостта и солеността на повечето храни, предлагани в заведенията за бързо хранене. Консумацията на тези преработени, празни, лишени от действителна хранителна стойност храни подхранва живота на сетивата.
Хората пита се балансират от сладките, горчивите и стипчивите храни и се изваждат от равновесие от пикантните, солените и киселите храни. Вата се влошава от прекалените количества от който и да било вкус. Опитът, който съм събрал при храненето си в домовете на аюрведични лечители, показва, че те поднасят храни с всички вкусове, за да създадат общо равновесие. За да се храни така, че да поддържа в равновесие своята доша, човек се нуждае от изкусна интелигентност, интуиция и да се учи от собствените си опит и грешки; само така ще осъзнае кои вкусове са балансиращи и кога да консумира тези храни.
Китайската медицина също е систематизирала значението на хранителните вкусове. Тя разпознава пет вкуса: пикантен, сладък, горчив, кисел и солен. Според китайската система всеки вкус влияе върху конкретни органови системи.
Пикантните храни действат на белите дробове и дебелото черво. Също така предизвикват потене.
Сладките храни въздействат на стомаха, далака и панкреаса и неутрализират токсините.
Горчивите храни въздействат на сърцето и тънкото черво. Смята се, че освен това те намаляват треската и предизвикват диария.
Киселите храни действат върху черния дроб и жлъчния мехур. Освен това прекратяват диарията и потенето.
Солените храни въздействат на бъбреците и пикочния мехур и също така омекотяват твърдата маса и тъкани.
Качества на храните
ШЕСТТЕ ОСНОВНИ КАЧЕСТВА НА ХРАНАТА в Аюрведа са тежко (сирене, кисело мляко,
пшеница); леко (ечемик, царевица, спанак, ябълки); мазно (млечни продукти, мазни
храни, авокадо); сухо (ечемик, царевица, картофи, боб); горещи храни и напитки
(горещ чай); и студени храни и напитки (леден чай). Като цяло тежките, мазните
и горещите храни балансират вата и изваждат от равновесие кафа. Горещите, леките
и сухите храни балансират кафа и дисбалансират пита. Хората пита се балансират
най-вече от тежките, мазните и студените храни.
В китайската система лечебните свойства на храните се определят според вкуса, енергийното качество, посоката на действие в тялото и конкретното им привличане от различните органи и жлези. Енергията на различните храни се разделя на пет категории:
Студена енергия (много ин) като банани, грейпфрут, келп, маруля, захар, воден кестен и диня.
Хладна енергия (малко ин) като ябълки, ечемик, тофу, гъби, краставици, патладжан, манго, спанак, ягоди и мандарини.
Неутрална енергия (балансирана) като кайсии, сусам, соя, зеле, моркови, керевиз, яйца, царевица, ягоди, смокини, мед, бъбрековиден боб, прясно мляко, маслини, папая, фъстъци, ананас, сливи, картофи, тиква, репички, ориз, слънчоглед и сладки картофи.
Топла енергия (малко ян) като аспержи и малц.
Гореща енергия (много ян) като оцет, канела, карамфил, лют червен пипер, фурми, чесън, джинджифил, зелен лук, индийско орехче, малини и черен пипер.
Според китайската система храните имат насочващо действие върху енергийния поток в тялото. Едни от тях насочват енергията нагоре от по-ниските части на тялото към гръдния кош и главата. Те могат да имат неутрален, пикантен, сладък и горчив вкус. Сред тях са кайсиите, сусамът, соята, зелето, морковите, керевизът, слънчогледовото семе, ябълките, смокините, гроздето, медът, бъбрековидният боб, прясното мляко, фъстъците, оризът и сладките картофи. Смята се, че като придвижват енергията нагоре, някои от тези храни облекчават диарията и смъкнатите органи.
Друга група храни насочват енергия навън, към повърхността на тялото и съответно влияят върху нея. Те могат да бъдат със сладък или пикантен вкус. Някои от тях са добри, когато трябва да се предизвика потене и да се сваля температура. Примери за придвижващи енергията навън храни са черният пипер, джинджифилът, канелата и червеният пипер.
Насочващите навътре енергията храни улесняват ходенето по голяма нужда и облекчават подуването на корема. Такива храни са хмелът, марулята, солта, келпът и други морски водорасли. Те имат студен, горчив или солен вкус.
Смята се, че храните, които придвижват енергията надолу, облекчават гаденето, повръщането, хълцането и астмата. Възможно е да имат сладък или кисел вкус. Примери за движещи се надолу храни са ябълките, бананите, ечемикът, тофуто, краставиците, патладжанът, марулята, мангото, спанакът, пшеницата и динята.
Храните могат да се класифицират и според това как придвижват хранителните вещества. Медът е "система за доставка", подсилваща движението на хранителните вещества. Смята си, че зехтинът е задръстваща храна, защото забавя движението на хранителните вещества.
Шестте вкуса
ДА
Показателно е, че древните лечебни системи на Индия и Китай, използвани хилядолетия наред с впечатляващи резултати, отделят голямо внимание на очертаването на енергийните качества на храните и как тези енергии влияят върху потока на телесните енергии и тяхното равновесие. Въз основа на тези разбирания, както аюрведичната, така и китайската система препоръчват определени храни за пребалансиране енергията на даден човек. Ако някой например страда от дълбока вътрешна настинка, и двете системи вероятно биха му предписали произвеждащите горещина подправки лют червен пипер, черен пипер и джинджифил. Макар да използват различни термини и концепции, за да опишат действието на храните, тези две велики лечебни системи имат еднакво разбиране, когато става въпрос какви вкусове и качества на храните са необходими за излекуване на ситуацията.
Тайната на дъгата от храни
СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА КЪМ ВЪЗСЪЕДИНЕНИЕТО с майката природа и възвръщането на здравето
е разбирането за растителните храни и различните им цветове като кондензирана
светлина. Цветът на храната е безмълвният начин, по който природата ни съобщава
какви са характеристиките на даровете, които ни поднася. Това се обсъжда задълбочено
в "Духовно хранене и Диетата на дъгата".
Доктор Бирхер-Бенер и Рудолф Щайнер, двама велики умове от първата половина на ХХ век, са казали, че суровите храни съдържат слънчевата енергия, складирана в живите им тъкани чрез процеса на фотосинтеза. Смятам, че тези слънчеви енергии са складирани в активираните от фотосинтезата въглеродно-водородни връзки в очакване да бъдат освободени в отворилите се да ги приемат щастливи човешки същества, които ценят тайните дарове на майката природа. Макар да не е напълно ясно как се складират тези енергии, цветовете на различните храни са индикатор за конкретни енергийни вибрации. Това именно е основата на тъй наречената Диета на дъгата. Според нея външното покритие на растението е ключ към разбирането и разпознаването на конкретните светлинни и хранителни енергии, складирани в зеленчуците, плодовете, зърнените храни или тревата в природата. Това е начин да се настройваме към кодираните във вид на цветове тайни на природата.
Всеки един от основните седем цвята на храните, асоцииран със седемте основни цвята на дъгата, е свързан с конкретен център на фина енергия в тялото и управляваните от него жлези, органи и нервни възли. Зелено оцветените зеленчуци например са богати на магнезий и калций, които са благотворни за сърдечните функции. Сърдечният център също се асоциира със зеления цвят. Основният център на оцеляването в тялото е свързан с червеното. Червените плодове и зеленчуци като червените пиперки и шипките са много богати на витамин С. Надбъбречните жлези, едни от основните жлези за нашето оцеляване, често наричани "жлезата бягство или бой", са с най-висока концентрация на витамин С. Витамин С в червените плодове и зеленчуци е също така важен за функциите и силата на съединителната и мускулната тъкан – друг част от нашата система за оцеляване. Колкото по-чувствителни ставаме към цветовете на плодовете и зеленчуците, толкова по-осезаемо започва да ни привлича цветът, който е необходимо да асимилираме, за да балансираме, изграждаме, лекуваме и пречистваме своята система във всеки конкретен ден.
Главният принцип на Диетата на дъгата на практика е в рамките на един ден да се консумира пълният спектър от оцветени храни, за да се задоволява пълният спектър от нужди на нашата физическа и фина биологична система. По принцип червеният, оранжевият и жълтият цвят се приемат на закуска. Към тях спада широка гама плодове, зеленчуци, ядки, семена и зърнени храни. На обяд преобладава зеленият цвят, но са включени също така жълтото (към което спадат зърнени храни, ядки и семена) и синьото. Зелените салати, зърнени храни, ядки, семена и синьо-зелените морски водорасли представляват основата на обяда. Вечерята е горният край на дъгата със синьото, индигото и пурпурното или златното. Това се осъществява по-лесно през лятото, когато е сезонът на сините и пурпурните плодове. Златното включва зърнените храни, както и златни плодове като папая и манго. Също така се консумира червеникаво-пурпурното цвекло и червени и пурпурни морски водорасли. Акцентът пада върху тези храни, но не е необходимо да се ограничавате да ги ядете само когато сядате да вечеряте. От тях се приготвят самостоятелни хранения, както плодови, така и зеленчукови.
Постепенното осъзнаване на дъгата е начин да се организираме и да развием чувствителност към модела, по който поемаме храна през деня. Като осигуряваме по този начин навлизането на пълния спектър от светлина в своята система, ние се енергизираме от пълния спектър светлина от слънцето. Като ставаме все по-чувствителни към тези фини ключове, чрез които майката природа ни информира за съдържанието на различните храни, ние установяваме, че започват да ни привличат цветовете на храните, от които се нуждаем в момента. Да, майката природа ни храни не само с физическите си хранителни вещества, а и с благотворната енергия на своята светлина.
Спектър на Диетата на дъгата
Закуска: Основни цветове са червените,
оранжевите, жълтите (ябълки, портокали, банани и др.) плодове, зеленчуци, ядки,
семена, зърнени храни, и всички бели храни.
Обяд: Основни цветове са зеленото, жълтото и синьото
– зелени салати, зърнени храни, ядки, семена и морски водорасли.
Вечеря: основни цветове са златното, синьото, индигото
и пурпурното – включва зърнени храни, златни плодове (папая и манго), червеникаво-пурпурно
цвекло, червени и пурпурни морски водорасли и всички бели цветове.
"В края на дъгата ще намерите гърнето на изобилието."