Зор Алеф - “Отговори за непосветения” част 2

Беседи на духовния учител, мистик и цели-тел Зор Алеф с неговия баща. Настолна книга, която отправя читателя в завладяващо пътешес-твие към собственото му вътрешно съкровище.

БЕСЕДА 1

Смисъл на страданието. Физическото тяло като част на душата. Символизъм на древноегипетското мумифициране на телата. Учение за възкръсването в тяло. Болести на душата в астралния свят. Процес на втората смърт.

– Когато Господ ни изтегля от Земния План, обикновено тялото се разрушава от болести, от физически страдания. Има ли в това духовен смисъл?

– „Господ ни изтегля от Земния План…” – това е казано в преносен смисъл. Всъщност, Законът на Карма – великият и безстрастен съдия, който не различава добри и лоши, бели и черни, умни и глупави, ни изтегля от Земния План. Той ни поставя един единствен въпрос: „Какво сте направили в своя живот?” Ние си отиваме, когато нашата карма се е изчерпала. Под изчерпване на кармата се подразбира завършване на следствията, породени от причините, които създаваме.

Ако нашите действия и постъпки в този свят достатъчно дълго време са били чисти и с това се е изчерпала нашата предишна негативна карма, ние можем да напуснем Земния План – нашето време е дошло, свободни сме, няма какво повече да правим тук. Тогава напускането на живота обикновено е облекчено за нас. В другите случаи Законът на Карма, който несъмнено е създаден от Бога, ни извежда от живота. Така индиректно можем да кажем, че Господ ни е извел.

Когато става дума за известни хора, които са направили и много грешки, и много забележителни, прекрасни неща, вниманието на Бога към тези души е по-активно, а Неговата състрадателна воля и енергията на Неговата мисъл се насочват към техния живот (разбира се, не само физически) и сякаш го лекуват. Това лечение може да бъде и болезнено. Та нали и хирургът, за да спаси пациента, понякога прибягва до ампутация. Болният по принцип разбира, че това се прави за негово добро. Но когато започнат да ни лекуват свише, като ни избавят от това, което е излишно за нас, и още повече, когато използват такъв инструмент като страданието, това често предизвиква в нас гняв, неприемане и обида. По-специално, ако по време на нашето страдание ни напускат любими хора, ние изпадаме в униние, в отчаяние. Възниква въпросът: „Защо? Нима Господ не можеше да приеме душите им без да подлага телата им на физическа болка?”

– Именно за това питам и аз. И на първо място – за средните, за обикновените хора, за които страданието и злото са тъждествени.

– Всичко, което говорих дотук, е необходимо, за да разберем нещата по-натам. Смисълът е в това, че страданието е механичен инструмент за пречистване на нашата душа. Спомни си един наш общ познат, възрастен Човек. Преди няколко години почина неговата жена… И той действително остана сам, защото винаги е бил заядлива, конфликтна личност, дори агресивна към околните. Но ето че през последните години той омекна, започна да се усмихва, да поздравява хората на улицата – в него започна да се проявява доброта. Защо му беше изпратена мъката? Имаше ли тя за него някакъв смисъл? Ако се замислиш, ще разбереш, че това е същият процес, само, че тук страданието не е физическо, а е душевно.

– Ти сам казваш, че за повечето хора страданието остава непонятно и те го възприемат като несправедливост.

– И все пак то ги променя.

– Човекът, който умира от рак например, страда тежко. А физическата болка може и да го озлоби.

– Понякога Човек се озлобява, но това са редки случаи. Като правило, се извършва универсален процес – с приближаването на смъртта страдащите хора коренно се променят. Те се учат да приемат другите хора, стават по-отзивчиви, по-щедри, по-меки, по-чувствителни, по-възприемчиви за чуждата болка.

Разбира се, това не е единственият път, за да се променим. Но за съжаление, мнозина изживяват своя живот, без да направят никого до себе си щастлив, без да направят щастливи и себе си… Дава им се шанс да постигнат своето вътрешно щастие. И колкото и да е странно, този шанс е вътрешното страдание преди смъртта. Можем да го сравним с хирургическия скалпел, чрез който ампутират излишното. Можем да го сравним с дъжда, който ни измива от калта; с огъня, в който изгаря нашият вътрешен боклук; или със слънчевите лъчи, както е казал Джубран Халил: „Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра и да се разтопиш в изгряващото Слънце.” Страданието поражда онези лъчи, в които се разтопяват негативните излъчвания на нашата душа.

Ние възприемаме страданието като нещо негативно, защото сме свикнали да мислим, че добро е това, което е добро за тялото (меко, уютно, чувстваме се в безопасност, защитени, имаме висок жизнен тонус), а лошо е това, от което е лошо на тялото. Но може да бъде и обратното. Великият въпрос е: „Кое е лошо и кое добро?”, ако това, което ти причинява болка, те прави по-добър.

– Аз говорех преди всичко за физическото страдание, което разрушава тялото.

– Физическото страдание, разрушаващо тялото, в преобладаващото мнозинство от случаите прави Човека по-добър и не бива да си затваряме очите пред този факт. Следователно, ако то прави Човека по-добър, в него е скрит огромен потенциал за просветление. Молитвата на страданието, предложена на учениците в нашата Школа, е следната: „Отче, благодаря Ти за това страдание, за това лекарство срещу моите грехове и моето неразбиране, изпратено ми от Теб в миг на съмнение. Благодаря, Отче, тъй като в него ще изгорят моите стари одежди и аз ще възкръсна за нов живот сред Твоите синове. Амен.”

По такъв начин страданието се разглежда като лекарство. Смисълът на думата „страдание” – „страда”, е тежка работа. Това действително е тежка работа, която душата извършва. Смисълът на физическото страдание е пречистване на душата. Енергията на страданието (а страданието има своя енергия – всяко страдание има своя енергийна специфика) е такава, че в нея изгарят душевните недъзи. И много рядко се среща такъв душевен недъг, който да остане извън влиянието на преобразяващия смисъл на физическото страдание.

– Ти говориш за душевните недъзи на все още живия, физически съществуващ човек?

– Точно така.

– Стигнахме до нов интересен въпрос…

– Нека довършим преди това за смисъла на страданието на физически живия Човек. И така, това страдание е обосновано от неговата карма, от неговите действия. Грубо казано, то представлява кристализирана негативна карма. Човек се сблъсква с резултата от всичко, което е правил, независимо дали разбира това, или не. Но на подсъзнателно ниво си прави изводи. Такъв е психологическият смисъл на това, което става. Дванадесетият знак на Единното Учение гласи: „Страданието е Учител по пътя. Венец на пътя е състраданието. Великото изкуство да живееш се състои в това да споделяш болките и тегобите на ближните, без да споделяш техните пороци.”

– Сега ще ти задам въпрос, свързан с физическото страдание. И знам какво ще ми отговориш на него: „Да”. Прониква ли душата във физическото тяло?

– Прониква.

– Отлично. Сега питам следното – представлява ли тялото част от душата (след като тя прониква в него)?

– Несъмнено.

– Оттук следва въпросът – не умира ли част от душата със смъртта на физическото тяло?

– Разбира се, тъй като тялото е част от душата. Цялата тази част от душата, която е била персонализирана в тялото, умира. И при високо самоотъждествяване на душата с тялото това „умиране” причинява на душата огромна болка, тъй като тя се чувства лишена от тази своя част, която за нея е била най-важна. По този начин възниква усещането за раздвоение. При това телесната част на душата е мъртва, няма я повече. Душата не разбира как е могло да се случи това. И това е огромно изкушение в първите минути след смъртта, а понякога и дълго време след това (в зависимост от това какъв е вътрешният потенциал и интелектуалното ниво на душата).

– Каква именно част от душата представлява физическото тяло?

– Низшата част. Тялото е уплътнена енергия на душата. Според кабалистичната терминология, то се съединява с душата на нивото на Тиферет – на нивото на центъра, съответстващ на слънчевия сплит. Затова слънчевият сплит е важен окултно-анатомичен орган. Обърни внимание на енергийните функции на органите на Човека. Задачата на белите дробове и сърцето е да разпределят енергия. Коремът, с локализираните в него чревен тракт, стомах, черен дроб и отделителна система, е предназначен за работа с физическите, грубите енергии. Задачата на мозъка е да възприема светлината, мислите и да насочва енергийните потоци. Главата, гърдите и коремът са три последователно свързани центъра на човешкия организъм – духовният, душевният и телесният.

Тялото е свързано с душата чрез магнетични енергии – това е първият вид енергии, които можем да усетим. Когато разтрием дланите на ръцете, отдалечим ги една от друга и след това ги приближим, ще усетим топлина между тях. Това е най-плътната енергия на душата в тялото. Впрочем, тя се локализира в областта на корема. Малко по-фина енергия се концентрира в областта на черния дроб. Още по-фина е енергията в слънчевия сплит. Това е енергията на душата в тялото. От нивото на слънчевия сплит душата притежава същия комплекс енергии, присъщи на нея самата – това са така наречените енергии на „душата в душата”. Нивото на слънчевия сплит неслучайно е наречено Тиферет – Красота. Тук ни напуска чисто телесното възприемане на нещата и се появява възможността да виждаме красотата, да усещаме нейните цветове и да чувстваме вдъхновение. Оттук символично и до голяма степен енергийно започва осъзнатото развитие на душата – именно от възможността да усетим красотата.

– Значи, душата на умрелия не просто се отделя от тялото, а заедно с тялото умира и нейната низша част. Другата, висшата част, се отделя. Така ли да разбирам нещата?

– Умира нейната най-плътна част. Така е по-точно да се каже, защото „низшата част на душата” – в смисъла на преживявания, емоции, спомени и състояния; след смъртта на физическото тяло се абсорбира от психическите центрове на душата, които не се разпадат заедно със смъртта на тялото.

По-просто казано, ако в психическите енергии, които се локализират в корема, в черния дроб, в отделителната система и в слънчевия сплит, има много отрицателни натрупвания, това не означава, че цялата карма на тези натрупвания умира заедно с тялото. Кармата механично се всмуква в низшите центрове на душата и остава в нея. Но смъртта на тялото и смъртта на най-плътната част на душата дават прекрасна възможност за развитие. Именно това, че плътната част умира, дава на душата възможност да преживее фините състояния в момента на смъртта и да отстрани много конфликти, съществували по време на живота.

– Обясни ми следното: Душата прониква и в клетките на мозъка, ако говорим за мозъка като за физическо вещество, прониква и във висшите телесни центрове. Когато те умират, какво става с душата?

– Астралното тяло прониква във всяка клетка на физическото така, както водата попива в гъбата. Без астралните енергии физическото тяло не би могло да съществува. Магнетичната енергия е най-плътната, етерната е малко по-фина, астралните енергии са още по-фини, като след това преминават в различни видове ментална енергия. Всичките тези видове енергия се намират една в друга… Така всяка клетка на тялото е наситена едновременно и с магнетична, и с фина астрална, и с метална енергия, защото без всяка предшестваща енергия не може да съществува следващият вид. Но когато умира главният мозък, когато умират душевните центрове на тялото, това не означава смърт на съответните части на душата.

Между определени центрове на тялото и душата по природа съществува много фина връзка. По-специално, тези органи, за които вече говорихме, се отнасят не толкова към живота на душата, колкото към живота на тялото, но съответните центрове на душата са локализирани в тях. Когато тези органи умират, центровете на душата, локализирани в тях, частично губят информацията си. Умира част от магнетичната енергия и част от етерната енергия – именно тази част, която е била в особено плътна взаимовръзка с клетките на тялото, включително и с главния мозък. И това частично отмиране на енергиите на душата се обосновава от това, че в момента на смъртта тя придобива лекота и по-голяма възможност за развитие – обременяващите я фактори, свързани предимно с живота на тялото, се отстраняват. И така, когато умират физическите, душевните и менталните центрове в тялото на Човека, това не означава, че умират и съответните хиперфизически центрове.

– Помниш ли, ти цитираше думите на Шри Шанкара Ачария: „О ти, лъжовно разсъждаващи, откажи се от мисълта…”

– „… че твоят „Аз” се състои от купчина кожа, кости, мазнини и нечистотии…”

– Съвършено вярно. Направихме извода, че тялото все пак е част от душата, макар и низша нейна част. Преди говорихме, че тялото е храм на душата, създаден от Бога.

– Храм на духа.

– И храм на душата включително.

– Духът е съзнателен, душата е лоно. Затова може да се говори, че тялото е храм, само в случай, че го наричаме храм на духа. Но и душата несъмнено има живо присъствие в храма на духа.

– Излиза, че тази купчина кожа, кости, мазнини и нечистотии е храмът, в който обитават и душата, и духът на човека във физическата материя. Ама че храм! И това също е част от нашата Действителна личност и частица от нашия Истински „Аз” – аз не съм тяло, но все пак тялото е част от мен. Очевидно затова в хората съществува подсъзнателен страх от смъртта.

– Тялото е храм само тогава, когато в него има свещенодействащ. Храм без свещенодействащ е само купчина камъни и вар. Следователно, фразата на Шри Шанкара Ачария се отнася на първо място за Човека, който мисли с материални категории и е привързан изключително към символите на Земния План. И действително, тялото е такава купчина кожа, кости, мазнини и нечистотии, когато е лишено от активния, съживяващ го дух. Колкото до това дали то е частица от нашата Действителна личност и Истински „Аз”…

– Ако то е част от душата и частица от духа…

– Тялото не бива да се разглежда като част от личността.

– Защо?

– Защото личността е начало – живо и движещо, достатъчно само по себе си. Тялото е начало, задвижвано от личността. То може да се разглежда като еманация на личността; като проява на личността; като инструмент на личността; като дом, в който живее личността. Но не повече от това. Та нали домът, в който живееш, не част от теб – той е твоя проява. Ти си го построил, ти си го планирал, ти си се заселил в него, ти правиш промени в него…

– Тоест, тялото е проява, инструмент на душата и също така на духа.

– Несъмнено. Именно затова е правилна мисълта, че тялото е божествено. То е част от Бога. Не е част от нашата личност, а е част от Бога, защото Бог съществува и на трите нива – ментално, астрално и физическо. И нашето тяло е част от божественото тяло. То е негова клетка.

– „В човека всичко трябва да бъде прекрасно” – духът, душата и тялото. Нали така?

– Тази мисъл е много дълбока и в момента, в който писателят я е написал, е бил осенен от провидението.

– А ако на човек по природа му е дадено уродливо тяло, в което той възпитава висок дух?

– Първо, уродливото тяло се дава на Човека не от природата, а в съответствие с неговата карма. Второ, да възпита висок дух в уродливо, травмирано или по някакви причини осакатено тяло, това е висша задача и висше изпитание на Човека. Ако такъв дух е възпитан в тяло, в което протичането на психическите токове изначално е по-трудно, отколкото в здраво тяло, то наистина духът е преодолял всички препятствия на Земния План и е формирал могъща магическа воля.

Често духът лесно изпада в бездействие, изкушен от осакатяването на тялото. Това е препятствие, което кармата е поставила на неговия път. Някъде преди духът е създал това препятствие в себе си, не се е справил с някакви житейски обстоятелства и се е върнал на земята с паметта за това. Но в крайна сметка, преодоляването на препятствията служи за формиране на съзнанието. Човек или ги възприема невярно (прави неверен избор) и пропада, препъвайки се в тези препятствия; или наработва разум, който е достатъчен, за да ги преодолее. Във втория случай той укрепва и разкрива творчески способности, които са по-големи от тези на средностатистическия здрав Човек.

– А как стоят нещата със Закона за Триединството и с мисълта, че това, което е долу, е подобно на намиращото се горе, ако тялото е осакатено или уродливо?

– Ако тялото е осакатено или уродливо, трябва да се разбират причините за това. Ние не бива да гледаме на уродливия Човек като на личност, изкривена духовно. Това ще бъде неправилно разбиране на Закона за Аналогиите. Действително чертите на нашето лице отразяват нашите психически наклонности и действително обликът на тялото сега говори за живота на душата в миналото. Но тук се сблъскваме с безкрайната тайна, тъй като не знаем колко далеч се простира това минало на душата. Ние не можем да се нагърбим със смелостта да твърдим, че физически уродливият Човек (според нашите представи) е уродлив и душевно. Истина е обаче, че духът може да преодолее несъвършенството на тялото (понякога да го поправи изцяло, а понякога да действа въпреки това) и по такъв начин да покаже своето могъщество.

– Звучи красиво. Но да сменим малко темата. Преди говорихме за Древен Египет и за високото знание на жреците. Всъщност, толкова ли високо е било това знание, ако египтяните са балсамирали телата на умрелите и по този начин са привързвали техните души към земята, към телата? Дали това се е правило съзнателно (имало ли е в това някакъв смисъл), или се е правило по силата на някакво лъжовно знание?

– Да започнем с това, че в преддинастичната епоха, както свидетелстват посветените, египтяните не са балсамирали телата. Те са ги изгаряли. Съществувал е ритуал за кремация на телата, по време на който жреците произнасяли магически текстове. Смятало се е, че душата, заедно с дима и пепелта, се издига пред престола на Предвечния, където ще бъде освободена от своите грехове, а заклинанията на жреците се издигат заедно с душата.

По-късно, когато Египет по своята политическа роля станал истинска империя, на жреците е бил необходим нагледен магически ритуал, показващ тяхното могъщество, изкуство и уважението на египтяните към задгробния свят. Такъв ритуал станала процедурата по мумифицирането, когато вътрешните органи се изваждали от мъртвото тяло и се поставяли в специално приготвени съдове – „канопи”, тялото старателно се балсамирало, като успоредно с това се четели съответните текстове и заклинания, които се изписвали върху свитъци и ленти за повиване на тялото.

Всъщност, невъзможно е душата изкуствено да бъде привързана за тялото. Такава магическа процедура не съществува. По божия промисъл само кармата на Човека, неговите действия по време на живота могат да не пускат душата на умрелия от физическото тяло. Следователно, при балсамирането не може да има вреда за душата и не бива да се твърди, че знанието, положено в основата на този ритуал, е лъжовно. Това е било знание, интерпретирано в съответствие с новите културни и духовни потребности на египтяните.

Очевидно, в това е имало и някакъв висш смисъл, тъй като някои от мумиите индиректно – именно индиректно – са донесли до нас знания за древността. Храмовете, изградени за тях, и надписите по стените на тези храмове говорят за величието на Египет и са донесли до нас съкровените жречески учения.

Помощта за душата в процеса на балсамиране е формулирана от египетските жреци така: „Тялото е важна опорна точка на магическото действие.” Опорната точка е физически символ, изразяващ определена небесна вещ или небесна сила. Когато магът дълго време медитира над нея и проявява този символ в себе си, влизайки в енергиен резонанс с него, той се обръща към съответната небесна сила и я проявява на земята. За такова съединяване на небесния Архетип със земната вещ, съживена от волята на Мага, свидетелства древният текст: „Нейното Ба се спуска от небето, за да се съедини със своя образ, изсечен на скалата. Нейното Величество се спуска върху своя сехем.”(Сехем – символ, надарен с пълната жизнена сила на обекта, който той изразява.) Най-важната от физическите опорни точки за живия Човек е неговото тяло. Именно тялото служи като проводник на висшите психически токове. То става като призма, през която се пречупва светлината на Божествената Сила. Затова е естествено, че тялото символизира душата на умрелия. И към тялото, като към символична точка, по време на магическата церемония са се обръщали жреците.

Ще напомня текста на едно древноегипетско заклинание: „И тъй, ето денят, когато е в зенита си земята, и Мистериите на Ре-Стау пред мене се разгръщат. В Джеду произнасям аз слова свещени, посветени на Озирис, понеже жрецът съм на мъртвите и за тях се грижа…” Защо той произнася свещени слова в светилището Джеду? Светилището Джеду е светилище на непоколебимостта, а „джед” означава непоколебимост, фундаменталност. Произнасяйки заклинания над тялото, жрецът се е опитвал да придаде на душата същите качества, тъй като душата след отделянето си от тялото трябва да придобие непоколебимост, за да устои пред множеството „мирни и гневни” божества, както ги нарича тибетската „Бардо Тьодрол” (обърни внимание на общността на традициите). За тези божества има учение и в египетската „Книга на Мъртвите”.

– Няма да говорим сега за „Книга на Мъртвите” и за божествата. Отговори ми, не е ли свързано балсамирането с вярата на египтяните, че душата може да се върне в балсамираното тяло и да възкръсне?

– Ти зададе много интересен и нужен въпрос, защото много християни не знаят нищо за произхода на учението за възкресението от мъртвите в християнската теология.

– Въобще, що за учение е това?

– Става дума за вярата, че след второто си пришествие на Земята (има се предвид Иисус Христос) Месията Христос ще съди човечеството. В този ден хората ще бъдат съдени в телата, тоест ще се отворят гробовете, прахът и изтлелите кости ще се съединят отново и хората ще станат от гробовете, за да се явят на Страшния Съд, след което праведниците ще намерят пристанище в рая, а грешниците завинаги ще останат в ада. Такова е външното, екзотеричното християнско учение за възкресението от мъртвите.

– А на кого принадлежи това учение?

– Всъщност, това учение има египетски произход. В Библията се говори, че в Съдния ден хората ще възкръснат от мъртвите, но това е символика и заради неразбираемия символизъм са възникнали много превратни и неверни тълкувания.

– Същността в това ли е, че душата отново ще възкръсне на Земята в същото тяло, в което е съществувала по време на физическия живот?

– Съвършено вярно.

– Това учение няма нищо общо с учението за реинкарнацията.

– Абсолютно нищо общо. По такъв начин древното символично учение за възкресението, тоест за нравственото възкресение и спасението на цялото човечество в Съдния ден (подразбира се този ден, в който всички души, живели някога, ще достигнат просветление), се е превърнало в учение за връщане на душите в отдавна умрелите тела, за да бъдат съдени. Действително, това учение изцяло е заимствано от египетската теология, но в него е имало повърхностна и дълбока част. И ето че „върхушката”, която стърчала над водата, буквално съобщавала на хората следното: „В деня, в който Озирис се върне на Земята, всички тела, които са били балсамирани някога, ще възкръснат и ще се съживят.”

– Лъжовно учение.

– Повърхностно учение, възникнало приблизително в началото на съществуването на Средното Царство в Египет. То било основано върху невежите народни тълкувания на преддинастичното жреческо учение за просветлението на всички съществуващи души.

– Но очевидно част от жреците са създали лъжовно учение.

– Ще кажем, че вече в Средното Царство много представители на жречеството, също както и представителите на всяка институциализирана религия, станали привърженици на външния ритуал. Но ритуалът без неговото символико-мистично напълнение, тоест лишен от своята душа, дава храна за най-различни околотеологични тълкувания. Затова действително много жреци, които сами вече не разбирали древния символ, тълкували възкресението като възстановяване на мумифицираните тела в полетата на Озирис. Това намерило лесен отзив в повърхностното мислене на народа.

За съжаление, историците не са доловили, че на по-дълбоки нива на посвещение е продължавало да съществува друго учение, но не за въскресение в тяло. Истината е, че ще дойдат дни, за които в един текст е казано: „Свещеници на Бога ще се нарекат тези, които Му служат под открито небе и с песента на мълчанието на уста.” Истина е също така, че възкръснало ще се нарече цялото човечество, тъй като Земята ще бъде населена с просветлени души. Ето това е възкресението. Само адът ще се лиши от своите обитатели.

– Да обобщим – учението за възкресение в тялото е абсолютно лъжовно и в знанието на египетските жреци също е имало много неверни неща. Всъщност, жречеството се е разслоило и част от него е изкривило знанието.

– Повтарям, възкресението в тялото следва да се приема символично. Става дума за човечеството, което ще бъде освободено от отрицателна карма. В едно от магическите Тайнства то се нарича Veritus Humana (Истинско човечество). И ето това Veritus Humana, което някога ще се възцари на земята, според най-дълбоките учения ще се нарече възкръснало човечество.

– Не мога да разбера в какви тела то ще бъде възкресено, ако душата преминава през много прераждания? За какво въобще става дума?

– Не става дума за някога живели тела. Възкръсналите са хора, които ще живеят на Земята в резултат на продължителна поредица просветляващи реинкарнации.

– Тоест, има се предвид това духовно ниво на човечеството, до което то неизбежно трябва да стигне, ако до това време въобще не напусне Земния План… Но това е друг въпрос.

– Ние не можем да обсъждаме тук доколко надалеч се простира замисълът на Твореца за човечеството. Но учение за това, че човечеството някога ще напусне Земята, също съществува.

– Добре, нека да обсъждаме тогава това, което е по-близко до днешния ден, до разбирането на съвременния човек. Ние говорихме за привързаността на душата към тялото. Аз искам да продължа и да поясня някои въпроси, които бяха повдигнати в първата част на книгата. Интересува ме дали след смъртта на физическото тяло има болести на душата, озовала се в астралния свят? Чувства ли душата болка? От какво и как умира тя втора смърт?

– Честно да ти кажа, много би ми се искало поне за минута да си сменим местата, за да можеш ти сам да поемеш ролята на отговарящия. Призови на помощ Закона за Аналогиите, който позволява да проникнем в много тайни на света… И така, питам те могат ли, според теб, душите да боледуват, след като са напуснали физическото тяло?

– В тази книга аз изпълнявам ролята на непосветения и затова, моля те, чакам отговор от теб.

– Ако държиш толкова твърдо на своята задача, ще формулирам отговора. Както по време на живота на физическото тяло, така и след като душата напусне тялото, всичко продължава да се определя от нейния кармичен поток. Много недъзи на нашето физическо тяло, освен тези, които се пренасят от наши предишни съществувания, се определят от съзнанието на Човека и от кармата, наработена в този живот. Тоест, особеностите на кармичния поток, умът на душата, подсъзнанието на душата, астралното тяло на Човека формират болестите на физическото тяло. Ако Човек умира, без да е изкоренил тези болести от своя кармичен поток, от своя ум и от своето астрално тяло, техният отпечатък продължава да съществува. Понякога дори се развива. Това касае хората, при които привързаността към физическото тяло е толкова силна, че те посрещат смъртта със страх или неприемане. Така се формира енергия, която пречи да се прояви освобождаващата сила на смъртта. Всъщност, по принцип смъртта на физическото тяло е велико изцеление за душата. Когато ограничаващият фактор на тялото си отива и душата придобие чувството за освобождаване и способността свободно да пропуска през себе си токовете на Вселената, настъпва нейното изцеление и оздравяване.

Това неизбежно е свързано с покаяние на душата след смъртта, с отричане от миналото, с трансформация на съзнанието. Но ако това не стане, тогава нейните недъзи ще си останат с нея така, както и по време на физическия живот. Нещо повече, могат да се умножат, тъй като порочната мисъл, злото намерение, гневът, разяждащ сърцето на Човека – всичко това са недъзи. И нима тези недъзи не носят след това и болка, и страдание, и отчаяние, съществуващи и във физическия живот?

Например, раковото заболяване може да възникне в резултат на огромна обида към хората. Това не е рядкост. В частност, при жените това често е причина за злокачествен тумор в лявата млечна жлеза. Та какво можем да очакваме? Че същият този тумор съществува и на Астрален План. Ако такава обида срещу хората съпровожда душата и след отделянето ? от физическото тяло, то и на Астрален План туморът ще причинява болка, терзания, страх. А сблъсъкът с ларвите и със собствения негативен кармичен поток усилват болките на душата. Това е същият този ад, за който говорихме в първата част на книгата.

– И така, душевните болести са реалност, но аз имах предвид нещо малко по-различно. Ако нашето тяло е подложено на въздействието на инфекции, вируси, нали същите тези вируси съществуват и на Астрален План…

– Тези вируси са много по-опасни, отколкото дори вирусът на СПИН. Например общественият фанатизъм. Душата се заразява, като го „прихваща” от другите хора.

Какво представлява вирусът? Това е мутирал агент, нещо моделирано и произведено от болезнената среда на човешкия организъм в съответствие с кармата на човечеството. Оттук идва и разнообразието на вирусите. Различните човешки пороци и наклонности създават различни вируси на Физически и на Астрален План. Безсмислено е да „причисляваме” към астралното тяло вируса на грипа, да речем, защото симптомите, чрез които се проявява грипът (висока температура, главоболие, хрема и др.), не са актуални за астралното тяло. Но на астрално ниво действат много други вируси. Колкото човешки пороци има, толкова са и вирусите.

Хората се заразяват помежду си с вирусите на фанатизма и подчинението на властта. Това става и в политическите движения; и по стадионите; и при съзерцаването на безсмислени, пусти и жестоки зрелища… В по-малка степен това става, когато двама Човека обменят енергии, дори в обикновен диалог. Но ако единият от тях има много напрегнато, конфликтно подсъзнание, той проектира своето състояние върху другия Човек. И той се учудва, когато след ден или два изпада в истерия, получава сърдечен пристъп или още нещо. И тук действително са налице вируси от психически порядък. Посветените са знаели това още преди много хилядолетия.

– Фактически ние стигаме до извода, че душата може да боледува, може да чувства болка.

– Това е в пряка зависимост от сферите на астралния свят, в които тя се намира.

– Сигурно в низшите сфери тя е подложена на повече болести, включително и на пряко свързани със земните болести.

– Действително има такива сфери. Но не бива да правим извода, че цялото околоземно астрално пространство представлява зрелище на такива болни, кихащи и обливащи се във всякакви „течности” души.

– А нима душата може да киха?

– Може да „кихнеш” астрално. Но това става, когато разпиляваш много емоционална енергия…

– Аз разбрах, че в астралния свят болестите все пак са по-малко или имат някакво друго свойство. А как душата се справя там със своите болести? Тук ние заболяваме, преодоляваме болестта и оздравяваме. А там какво става?

– Същото. Но функцията на физическите лекарства изпълняват символите, а ролята на докторите изпълняват по-напредналите души.

– Добре, но ако тук нашето физическо тяло може да умре в резултат на някаква тежка болест, то от какво и как душата умира втора смърт? Може ли болестта да бъде причина за това?

– В известна степен, да. Защото движението на душата към реинкарнация може да се разглежда като движение към втора смърт в резултат на развитие на вътрешни недъзи. Друго е, че тези недъзи могат да бъдат общо състояние на душата, нейно мислене. Това може да бъде недъг на привързаност към земния свят, но може да бъде и инфектиране с такива психически вируси, за които вече говорихме. Може да бъде привързаност към лъжливи символи и много други неща. В духовната наука това се нарича обратно символично мислене и се разглежда като душевен недъг. „Бардо Тьодрол” („Тибетската Книга на Мъртвите”) например нарича това „болезнено бардо на следващото раждане”.

– Какво е това „бардо”?

– Бардо – това е промеждутък, пустота. Промеждутъкът в движението на душата към реинкарнация се нарича „болезнено бардо на раждането”. Защо? Защото то е свързано с определено деструктуриране на душата, нейната информационна наситеност отслабва. Душата става полубезсъзнателна, изпада в сън. Понякога това е свързано с бурни емоции, страшни видения, материализиран поток на нейното собствено съзнание. Та нали на Астрален План нашите мисли се превръщат в живи образи, живи картини и ние често се озоваваме в свят, който по време на живота съзнателно или несъзнателно сме създали в своя ум. Ето това е определен вид смърт – смърт на душата на нивото на отрицателния под-подплан на Света на Красотата, Света на Астралните форми.

– Отреден ни е някакъв срок земен живот, при всички случаи. Това може да са седемдесет години, сто години, сто и двадесет, но не повече. Ние остаряваме, нашият организъм остарява и става по-уязвим за болести…

– С душата е същото, но на Астрален План при много души този процес може да трае продължително време. По принцип, това са по-интелектуални души с добре балансирана информационна наситеност, но поради някаква причина не могат да се издигнат нагоре… Заедно с това има души (и те са повечето), които реинкарнират много бързо – след девет дни, четиридесет дни, две-три години. Преди говорихме за това.

– Уточни все пак процеса на втората смърт. Как става това?

– След поредица предшестващи фази започва процес на разрушаване на душата. Отначало душата заспива. След това кармичният поток я привлича в определена точка на земното пространство, където тя вижда своите съединяващи се родители. И тук се образува кармичен вихър, който е насочен със своя връх към майчината утроба. Но майката не усеща този енергиен процес. Душата навлиза във вихъра и при нея започва разпад на астралното тяло. Този кармичен вихър в езотеричните учения се нарича глас на Гения на Земята. Това се получава в някои случаи.

– Ние говорихме за това в първата част на книгата.

– В други случаи, разпадът на астралното тяло настъпва по-рано. То сякаш изгаря в етерния огън и умира така, както умира и физическото тяло. Съдържащият се в него духовен зародиш се издига в духовните сфери, тъй като те пронизват всяка, абсолютно всяка сфера на Астралния План. По такъв начин духовният зародиш веднага се озовава на нивото на Духовния План, но в дадената точка на пространството. И точно по същия начин неговата кармична памет го привлича към съответната двойка родители, които в дадения момент са в любовно единение. Отново се отваря този вихър, през него духовният зародиш се привлича в майчината утроба и оплодената яйцеклетка оживява.

Това е нещо като втора смърт, разгледана в два нейни варианта. Следващият вид втора смърт, както вече обясних, е обоснован от това, че душата, призвана да се издигне в духовните сфери, оставя своето астрално тяло като обвивка. Тази обвивка болезнено изгаря във висшите сфери на Света на Милосърдието. И духът, който вече е просветена личност, сътрудник на Царството Божие, се издига нагоре.

– В резултат на какво става това?

– Това става в резултат на еволюция на съзнанието след смъртта на физическото тяло или в резултат на еволюция, осъществена още през живота на физическото тяло.

– Разбирам, но въпросът ми е кога именно настъпва моментът на втората смърт при възнесението във висшите сфери?

– Когато вътрешното състояние на душата започне да съответства на граничната среда между Астралния и Менталния План, когато еволюцията на душата я изправи пред необходимостта да стане гражданин на Божието Царство – просветен дух, тогава астралното тяло започва да се разпада. Духът с радост се освобождава от тази обвивка, както душата на развития Човек с радост напуска физическото тяло в момента на смъртта. Ще отбележим, че при много хора, преживели клинична смърт, моментът на отделяне на душата е изпълнен с радост. Ние плачем за тях, а отиващите си се радват. Също такава радост, но много по-извисена, изпитва духът вече не на границата между Физическия и Астралния План, а на границата между Астралния и Менталния План.

– Тоест, този момент се определя изключително от вътрешното състояние на душата.

– Въобще, вътрешното състояние е ключ към битието и пространството.